Ирена Цветкова е световна шампионка по таекуон-до ITF, студентка в НСА „Васил Левски“, втори курс.

         Илия Цветков е треньор по таекуон-до ITF, студент в НСА „Васил Левски“, втори курс.

         Боряна Ангелова-Игова: Бихте ли ни казали по каква линия сте били в Северна Корея?

         Илия Цветков: През 2011 г. севернокорейците бяха домакини на Световно първенство по таекуон-до, ние имахме щастието да се класираме и да представим България. Ирена стана световен шампион в категория жени до 69 кг. Аз бях там като треньор. Северна Корея е родината на нашия спорт и за нас беше много интересно да посетим Северна Корея, да видим как живеят местните хора, както се казва, да пием вода от извора.

         Боряна Ангелова-Игова: Как живеят хората там? Твърди се, че там цари пълна диктатура, че хората гладуват...

         Илия Цветков: За десетте дни, в които бяхме, не сме забелязали гладуващи и изнемогващи хора. Били сме само в Пхенян, състезанията ни бяха в центъра, в спортните зали и т.н., изглеждаше сякаш хората живеят много добре. Всичко е поддържано, по шосетата няма дупки. Хотелът ни беше далече от спортния комплекс, всеки ден пътувахме по 10 - 15 минути, имахме възможност да огледаме, макар и през автобуса, но впечатленията са ни подчертано положителни. Там няма задръствания по светофарите като при нас, на всяко кръстовище има регулировчик, най-често жена, изпълняваща с изключителна прецизност задълженията си... В градинките в центъра често виждахме хора, които си правят пикници. Това е техният начин да си прекарват свободното време, не по кафенетата.

         Боряна Ангелова-Игова: В предварителния ни разговор казахте , че сте разполагали с двама преводачи, севернокорейци, които обаче са говорели перфектен български.

         Ирена Цветкова: Да, и не само ние, всяка група си имаше преводач от съответния език.

         Илия Цветков: Да, беше много забавно на летището. Някой зад гърба ми извика дали ние сме българската група, обърнах се и видях севернокореец, помислих, че някой от нашата група се шегува с мен, защото въпросът беше зададен на перфектен български без следа от какъвто и да било акцент. Едва след като попита втори път разбрах, че той задава въпроса. Нашият селекционер и треньор е севернокореец, мислихме, че той ще изпълнява ролята на преводач, но се оказа, че всяка държава си имаше назначени преводачи. Нашият преводач беше много добър. Записахме го на видео как говори.

         Ирена Цветкова: По-интересното е, че за една година е научил български език и то на много добро ниво на владеене, а беше още студент.

         Боряна Ангелова-Игова: В техните университети се изучава български език?

         Ирена Цветкова: Да, казаха ни, че в Университета в Пхенян се изучават над 80 езика, между които и български, и двамата ни преводачи тъкмо бяха завършили (бяхме в Пхенян през лятото) първи курс българска филология. Казаха ни, че преди година не са знаели и една дума на български. А се разбирахме идеално, даже на края на престоя ни бяха научили от нас и диалектни, както и някои жаргонни думи.

         Илия Цветков: Случваше се, все пак, преводачът ни да не знае някоя дума и веднага изваждаше тефтерче и си я записваше, и то пишеше на български. Много ни беше трудно да му обясним думата „кражба”, не само защото такава дума в севернокорейския няма, но и като действие не можеше да я разбере. Наложи се да му играя театър, да се преструвам, че взимам на един приятел камерата, за да му опиша какво имам предвид...

         Боряна Ангелова-Игова: Вие сте таекуондисти, умеете да улавяте емоциите на другите, имате чувствителност по отношение на заобикалящата ви среда, имали ли сте усещане, че някой ви следи, че умишлено ви се показват и казват някои неща, че има някакъв фалш и измама?

         Ирена Цветкова: Не, категорично, не! По-скоро бяха много истински и искрени, в отношенията си с нас. Така ни се радваха, искаха по всякакъв начин да ни предразположат да се чувстваме добре, да сме спокойни. Там бяхме със сина ни, те буквално го носеха на ръце, непрекъснато искаха да се снимат с него, вадеха кърпички и му бършеха ръцете. Била съм на много състезания по света, никога не съм се чувствала толкова спокойна и уверена, както тогава, а се състезавам от десетгодишна. По въпроса за бедността, възможно е да има бедни хора, но нима ние не сме бедни, нима при нас няма пенсионери които гладуват... Ние лично не сме видели просяци по улиците, нито скитници. Хората са облечени еднотипно. Не богато, не разнообразно, но са чисти и спретнати. Жените се обличат с костюми, мъжете с панталони, ризи и вратовръзки. Нямат дънки, рокли, анцузи и други подобни дрехи, които сме свикнали да виждаме по улиците у нас. Един-единствен път видяхме група спортисти в спортни екипи. Това е част от културата им, за тях материалното не е важно. За тях ценност са децата, междуличностните отношения... Някои от съотборниците ни протестираха, че нямало дискотеки и нощни барове..., но тук опира до това какво се търси. За нас там беше прекрасно. Интересно беше, че там всеки се занимава с нещо, няма отпаднали от системата. От най-ранна детска възраст децата се организират според способностите и талантите им. След учебно време децата се събират на групи. Времето им е организирано в различни кръжоци и занимални. Изключително много се инвестира в това децата да са задоволени материално, независимо в каква сфера - изкуства или спорт. Особено за спорта ми направи впечатление, че едва ли ще можем да ги стигнем някога.

         Боряна Ангелова-Игова: По какво съдите?

         Ирена Цветкова: В Северна Корея съм била два пъти. През 2006 г. бях там пак на състезание. Аз се занимавам със спорт и мога да преценя състоянието на материлно-техническата база и съм се интересувала от подготовката на състезателите. За тях като култура, като манталитет, философия за живота е важно всеки да е ангажиран и наистина всеки бърза по някакви задачи и с цел. Когато бях там втория път, на 9 септември - националния празник на Северна Корея - видяхме манифестация, след което хората явно имаха свободно време и просто си седнаха по поляните, всеки извадил по нещо, седяха си, говореха си и се смееха. Това беше истинско преживяване. Хората бяха толкова щастливи и възторжени. Когато минахме по улиците вечерта - нямаше един фас, един боклук, хората не бяха оставили нищо след себе си.

         Боряна Ангелова-Игова: Имаше ли някаква разлика между посещенията ви през 2006 и през 2011 г.?

         Ирена Цветкова: Да, определено. През 2006 г. хората бяха по-затворени, по-малко общуваха с нас. Тогава не ни позволиха да снимаме, още на летището ни взеха фотоапаратите. Ако случайно видеха някой да снима, веднага му взимаха фотоапарата и т.н. Но само пет години по-късно положението беше коренно различно. Можехме да снимаме навсякъде, да ходим където си искаме, макар че ние бяхме ангажирани със състезанието и не ни беше много много до разходки, а и навсякъде пишеше само на корейски. През 2011 г. ни взеха само телефоните, макар, че там няма мобилен оператор с роуминг.

         Боряна Ангелова-Игова: Под какъв претекст ви взеха телефоните?

         Ирена Цветкова: Няма претекст, такива са правилата. Но ни пуснаха с апарати, видеокамери, аз си носех лаптопа, на летището само го отвориха, видяха го и ми го върнаха, само телефоните ни събраха. Самите корейци, обаче, имаха телефони, имаше хора, които искаха да се снимат с нас и тогава вадеха мобилни телефони и направо с тях ни снимаха.

         Боряна Ангелова-Игова: Възможно ли е хората, с които сте общували и които сте срещали, да са подставени лица?

         Ирена Цветкова: Не, според мен много се злоупотребява с това нещо. Не мога да кажа, че е възможно по устието на реката Дедонг да са излезли семейства с деца, на пикник, те не ни виждаха въобще, и това да са подставени лица. През 2006 бях свидетел на това как репетира корейската публика да ръкопляска в такт, но това според мен е част от тяхната източна култура всичко да се прави заедно, в синхрон. При тях го няма това блъскане всеки да влезе да седне където му падне. Всичко си е по ред, всички влизат в колонка, точно в определено време влизат и излизат, ръкопляскат, това мога да кажа, че е режисирано. Но за минувачите не мога да кажа. Когато сме посещавали музеи, сме срещали и други хора в групи, с екскурзоводи от различни предприятия бяха ги довели да разглеждат, но си личеше, че са обикновени хора. Има организация, има ред, но това не го намирам за отрицателна черта.

         Боряна Ангелова-Игова: Как ще коментирате тяхната откъснатост от света?

         Илия Цветков: Те могат без света, те са патриоти. Патриотизмът е номер едно за тях, научени са така. Даже нашият преводач каза, че иска като завърши да служи в казармата. На мен ми се видя странно, но той настоя, че иска да служи на родината си.

         Боряна Ангелова-Игова: Там има ли частна собственост?

         Илия Цветков: Нашият треньор е севернокореец и той казва, че там няма частна собственост. Хората ползват ведомствени жилища, общежития към предприятието, за което работят, фондови жилища и др., подобно като в България преди 25 години. Водата, тока, образованието и здравната грижа са напълно безплатни. Даже висшето образование там е задължително, 99% от населението е с висше образование и наистина ние не сме срещнали човек без висше образование. Образованието им е на ниво.

         Боряна Ангелова-Игова: По улиците видяхте ли стари хора, инвалиди?

         Илия Цветков: Да, имаше стари хора, но най-много имаше деца. Деца първи, втори клас си ходеха сами. Ние не смеем във Враца да пуснем сина ни до ходи сам на училище. Престъпността в Северна Корея е нула!

         Ирена Цветкова: Много интересен е нощен Пхенян. Всички очакват да е мрачен и тъмен, но не е така. Имаме го и на видео и на снимки се вижда колко е шарен и осветен. Има небостъргачи, в далечината даже видяхме и казино. Един от дните вечеряхме в ресторант на върха на един от техните небостъргачи, който се върти и може да наблюдаваме нощен Пхенян от различна гледна точка.

         Боряна Ангелова-Игова: Всеки ли може да отиде в този ресторант, в казиното.

         Илия Цветков: Сигурно не всеки, но знам, че и в България не всеки може да отиде на скъп ресторант и казино. Имаме свободата, но нямаме парите.

         Ирена Цветкова: Имаме свободата, но аз като майка съм притеснена да пусна детето си на едно зелено училище. Страх ме е, че автобусът ще е неизправен, че шофьорът ще бъде пиян, или ще го пребият тринайсетгодишни наркомани. Там този проблем го няма.

         Илия Цветков: Вижте, в Северна Корея я има хубавата и лошата страна, зависи какво човек търси. Ако търси свободия там няма да я намери, но ако търсиш нормален начин на живот, спокойствие и сигурност, синхрон с природата, чиста междучовешка връзка, там е мястото. Може да има диктатура, но тя е по-скоро наложена на военните. Но хората изглеждаха щастливи.

         Ирена Цветкова: Аз намирам за ненормално да тежиш 150 кг., да страдаш от какви ли не болести и да зяпаш само телевизия.

         Илия Цветков: Направи ни впечатление, че по улиците ги няма тези супермаркети и молове, магазините са специализирани, както беше при нас преди 25 години. Малка бакалия, плод и зеленчук... Имаше и корекоми, където пазарувахме с евро и долари, но разбрахме, че може да ползваме и местната валута ако желаем.

         Боряна Ангелова-Игова: Вие какво си купихте оттам?

         Ирена Цветкова: Главно сувенири. Картини, направени от миди, от седеф, с дърво. Те наблягат на природните мотиви. Донесохме си и една тяхна ракия вътре с истинска змия, за която казват, че лекувала болести. Ако си болен, пиеш една глътка ракия, ако си много болен си режеш от змията. Алкохолът за корейците е лекарство, не е за удоволствие.

         Боряна Ангелова-Игова: Значи не може да отидете там, когато си поискате.

         Илия Цветков: Не, питах, мога ли да остана да живея и да тренирам при тях, преводачът ни каза, че не може. Те давали гражданство само на азиатци, това било част от желанието им да запазят чиста нацията си – това било част от политиката на държавата.

         Боряна Ангелова-Игова: Вие сте проявили желание да живеете там?!

         Илия Цветков: Да, питах дали мога да остана там за известно време, но ми обясниха, че не може. Там определено има магия, възможностите за спортистите там са много добри.

         Боряна Ангелова-Игова: Казвате, че материалната база е добра. Възможно ли е това да е просто декор, тази зала, в която сте били да е за специални случаи, да не е за ежедневна употреба, да е току що реновирана, заради състезанието?

         Ирена Цветкова: Не, то си личи, че се ползва и че не е току що боядисана. Отделно се вижда и че залите са обитавани, но и че се поддържат, няма да видите нещо, което временно не работи или е счупено. При нас като че ли е обратното, преди изборите се строи нещо и работи, след месец вече не.

         Илия Цветков: Навсякъде е така. В парковете седалки, пейки, шадравани - всичко работи и функционира. Уличното осветление е със соларни колектори, всичко е развито, не е като да са страна от Третия свят. Може да са отделени от света, но не изглежда да им липсва нещо. Не ни се е случвало да ни се радват, че имаме нещо на пръста или че имаме еди-какви си дрехи. Напротив хората са много образовани и материалните неща не им правят впечатление.

         Боряна Ангелова-Игова: Те носят ли бижута, аксесоари...?

         Ирена Цветкова: Да, нашият преводач носеше златен пръстен, жените носеха брошки, но семпли, не се набиват на очи.

         Илия Цветков: Да, злато харесват и нашият треньор в България има масивен златен пръстен.

         Боряна Ангелова-Игова: Има ли много полиция по улиците?

         Илия Цветков: Да, страшно много. През сто метра виждаш полицай.

         Боряна Ангелова-Игова: Това не ви ли действа подтискащо?

         Илия Цветков: Не, предполагам, че местните са свикнали, а мен въобще не ме притесняваха. Ако не правиш нещо нередно, няма защо да се притесняваш от полицията. Ако си възпитан и не ти е в главата да правиш нещо нередно, какво да се притесняваш от полицаите, напротив, по-скоро се чувстваш спокоен.

         Ирина Цветкова: Изключително любезни и приятни хора! Ценят успеха и уважават другия. Аз победих тяхната състезателка, в родината на таекуондото, а те искрено ми се радваха и ме поздравяваха, и състезателите, и публиката, журналистите, всички! Нещо което другаде не ми се е случвало, за съжаление. Там не улових злоба, завист, неискреност!

         Боряна Ангелова-Игова: Щом сте победили, значи вашата подготовка е била по-добра?

         Ирена Цветкова: Ние имаме късмета да ни тренира севернокореец, а и сме българи.

         Илия Цветков: Нашият треньор - гранд мастер Кин Ин Чо е тук вече 20 години, има договор с Българската федерация по таекуон-до. Той е с най-висок дан, не само в България, а в света.

         Боряна Ангелова-Игова: Той живее тук, така ли?

         Илия Цветков: Периодично си ходи в Северна Корея, семейството му е там, има две деца. Беше в Корея за сватбата на дъщеря си. Той е изключителен професионалист, не коментира лични въпроси, интересува се от теакуон-до и от нашите тренировки. Като цяло, според мен, това им е в културата като се захванат за нещо и го правят до край, изпипват всички детайли, професионалисти! Въобще изключително приятни, топли, възпитани и деликатни хора! Аз съвсем сериозно бих поживял там известно време.

         Боряна Ангелова-Игова: Бихте ли изпратили сина си там да учи, да работи?

         Ирена Цветкова: Да, стига той да иска. Но не се страхувам да го пусна – категорично, просто няма от какво. А и децата там ги гледат... Даже се шегувах с тях - защо не вземете да ми погледате малко детето, да го научите на дисциплина, на уважение, да цени истински важните неща, не да гледа кой с какви дрехи и телефон е.

         Боряна Ангелова-Игова: Има ли култ към личността на Ким Ир Сен?

         Илия Цветков: Да, определено, към Ким Ир Сен, той беше навсякъде, по плакати, лозунги, ликът му се разпознаваше. Имаше и култ към него, безспорно. Когато бяхме на откриването на Световното първенство по таекуон-до – в Двореца на децата, спортният им министър на няколко пъти подчерта, че Дворецът е станал възможен благодарение на Ким Ир Сен и първата копка е направена лично от него. Имаше голямо платно, на което пишеше, че Ким Ир Сен приветства всички посетители на Двореца и че най-важното нещо на земята са децата - „децата са злато“ - цитирам по памет. Отдолу стоеше подписът на Ким Ир Сен.

         Ирена Цветкова: И това е факт, те се грижат децата им да бъдат изградени, физически, психически, във всички сфери! Да, безспорно има култ към личността на Ким Ир Сен, но това ги държи обединени и борбени. За тях Ким Ир Сен е нещо като религия – вожд.

         Боряна Ангелова-Игова: Благодаря Ви за интервюто!

         Ирена, Илия Цветкови: И ние благодарим за интереса!