Книгата на доц. Елеонора Милева е събитие в спортния свят. Тя анализира процеси, за които много се говори, пише и драматизира по медиите, но си остават недоизказани и необговорени. Поне така беше до появата на книгата „Европейски измерения на спортнопедагогическото образование“. Книгата е прецедент не само защото за първи път разглежда педагогиката на спорта в България, нейното практическо прилагане в българските висши училища, не и защото то е разгледано в контекста на европейското законодателство. Анализът й включва теоретичното знание, неговото практическо приложение и резултатите от него. Изследването е разгърнато в четири глави, като всяка глава разглежда конкретен спортнопедагогически проблем. Милева плавно преминава от изброяването на важни закони и европейски директиви, като например „Бялата книга за спорта“ , „Действеният план „Пиер де Кубертен“, „Европейските насоки за двигателна дейност“ и се стига до „Резолюцията на Европейския парламент от 13 ноември 2007 г.“. Документите недвузначно настояват за значимостта на спорта в образователните системи на страните-членки на Европейския съюз. Авторката проследява хронологически появата на различните директиви и наредби и от това проличава все по-задължителния характер и значимостта на физическото възпитание в образователните системи на ЕС. Разбира се, всички тези политики в тази насока не са случайни, те идват в отговор на старата, но златна максима „здрав дух в здраво тяло“. Политиката на ЕС е насочена към изграждането на здрави и хармонично развити личности.
         Милева не спира до тук, в контекста на описаната международна ситуация тя наслагва и българския опит. Особено внимание обръща на академичните практики в България и тяхното приложение в педагогическите факултети и в НСА „Васил Левски“. Важно е да се подчертае, че в книгата подробно са описани моделите за обучение и подготовка на учителите по физическо възпитание и на треньорите по вид спорт, като не е пропусната да се отбележи и тяхната реализация и мотивация. Изследването се спира на учебните програми, които изучават бъдещите професионалисти, които както се оказва са изцяло в духа и според изискванията на ЕС. България може да се похвали с отлични кадри в областта.
         Не случайно тъкмо доцент Елеонора Милева е авторът на тази книга: педагог и културолог по образование, възпитаник на СУ „Климент Охридски“, тя е дългогодишен преподавател по педагогика и спортна педагогика в НСА „Васил Левски“. В работата си тя е включила познанията, придобити през годините в двата елитни ВУЗ-а и затова книгата наистина за първи път ни среща със състоянието и тенденциите на спортнопедагогическата наука в България. Книгата е подходяща за хората, които са професионално ориентирани към спорта и педагогиката, но би била полезна и за политолози, културолози, философи и др., студенти и изследователи, занимаващи се със социални и хуманитарни науки.

---

Елеонора Милева. Европейски измерения на спортнопедагогическото образование. Изд. „Авангард Прима“. София, 2012 г.