„Една жена не се ражда жена. Тя става такава“
Симон дьо Бовоар

         Мамчето

         Жената е такава, каквато я иска Цивилизацията й. Според Бовоар, това което прави жената жена не е нейното биологично устройство, психологичните й нагласи или икономическата и социалната й роля, а Цивилизацията, в която расте. Цивилизацията е продукт на мъжете и това което те наричат - „женско“. Жената на свой ред се стреми да изгради образа си така, че той да се вписва в представите на мъжа. Следователно жените не се опитват да задоволят своите собствени желания и да изградят образ, отговарящ на техните вътрешни предпочитания, а искат да се впишат в света на мъжете. Този свят, към днешна дата, казва на жената от средната класа, че от нея се иска кариера, да работи, да подпомага семейния бюджет и нещо повече – „не работещата“ жената – тази която не е на заплата – се разглежда като мързелива и неспособна. От жената се очаква и да е майка - колкото повече деца, толкова по-достойна е, а ако няма тя е „ялова“, „болна“ - нещо не й е наред. Така съвременната жена се превръща във всичкоможеща и отгоре на работата, децата, домакинството тя трябва да изглежда добре в очите на мъжа, тоест да е секси. За да задоволят жените тези представи, наложени им от Адриана Лима и Меган Фокс - жените, които мъжете повсеместно харесват, те не трябва да се хранят, трябва да тичат по 20 км и да вдигат по 20 кг от лежанка. Така съвременната супермама минава на антидепресанти, цял ден на кафе и енергийни напитки, вечерно време на промишлени дози мелатонин, вкарва се в един безкраен и тъмен тунел и накрая кантарът сутрин прави деня й.

         Съвременната жена е загубена и непрекъснато търси себе си, в някои случаи успява да се намери и това се случва в типично женските й занимания. Жената е гъвкава, обича да танцува, научена е да не сдържа емоциите си, на жените от малки им е позволено да плачат. Музиката им позволява да отпуснат вътрешните си бесове и да ги изразят с телата си така както в офиса, на улицата и на площадката не им е позволено. В танца опознават телата си, шията им вече не е онова, което им държи главата, с ръцете могат да летят, а така омразният ханш може и да не е чак толкова тромав...

         Има такива женски островчета (и мъжете, дето го четат това, предупреждавам, че в случая не става въпрос за о. Лесбос и подобни конотации са неуместни! Ясно ни е какви си ги фантазирате!!!), но за съжаление, те са изключително редки. Повечето студия за танци са изключително комерсиални, жените се блъскат в малки прашни зали, сменят се като на конвейр – идва едната група, следвана от следващата, лее се пот по земята, задух, глъчка съпровождана от бийт...

         Милен

         Случаят с Милен и нейното студио за танци е по-различен, за съжаление е уникален. Важно е да се спомене заради въздействието и значението му. Групите за танци са малки, тя обича да казва, че е така, защото не се разбира с всички жени, и тези дето на нея лично не й допадат някак си осъзнават, че не им е там мястото, но истината е, че за Милена е важно жените помежду си да се разбират (нещо много трудно) и обстановката да е приятна за всички. Милена е изискваща и наказваща – при нея не отиваш, за да се гледаш в огледалото и да си показваш новите маратонки, танцът изисква старание, вглъбеност и вчувстване – ако не ти се танцува, не ти е там мястото! Милена държи на музиката, сменя я често и най-важното - държи на хореографията. Не е толкова важно да постигнем идеалните плочки на корема, важното е да ти е приятнор да се изпита удоволствие от хармонията с другите, думите на песента да ти говорят, та те имат отношение към 4-те килограма дето ги вдигаш в този момент над главата си. В огледалото, срещу което танцуваш, си само ти и тя; всички сме заедно – ние сме група от жени, на които не им е лесно, но в будоара, където се събличаме, си споделяме, говорим, разголваме душите и телата си и накрая след танците и женските приказки се чувстваме добре, повече жени от преди, по-нежни и заредени. Ние сме жените, това е спортът, който ние практикуваме и дори можем да го заявим публично, защото Милен заснема на камера и пуска нашите велики изпълнения в социалните мрежи. За нас вече не са актуални упражненията на Клаудия Шифър или на ангелите на Виктория Сикрет, звездите сме ние – мамчетата от площадките, от офисите и от канцелариите.