На първи април 2015 г. в кампус „Изток“ на Философския факултет в СУ „Климент Охридски“ беше представен двуезичния сборник с текстове „Екология на виртуалните реалности“. Събитието, само по себе си провокативно, без претенции, с леко намигване, се оказа сериозно и дълбоко. Сборникът е събрал в себе си текстовете на едни от най-изявените български философи, учени и техните докторанти, философстващи върху феномена виртуална реалност и последиците за човека, обществото и културата.
          Съставител на сборника е проф. Силвия Минева, неин е и първият въвеждащ текст: „Екология на Виртуалните реалности: що е то?“. Проф. Минева започва с изясняване на етимологичното и културното значение на термина екология и с оглед на теориите, описващи и обясняващи го, стига до извода, че в съвременността в различните контексти имаме различни екологии. Проф. Минева свързва екологията с кибернетиката и проследява теориите, разглеждащи днешния човек като „техническо животно“. Екологията на виртуалното пространство следва да се интересува от този нов вид човек, от неговия нов хабитат и по какъв начин той се отразява на когнитивните му, поведенческите и физическите му характеристики.
         Алeксандър Лазаров в текста си „Екология на виртуалните среди. Анализ през призмата на философията на информацията“ продължава разсъжденията на проф. Минева, като ни представя човека като информационна система, закодирана в неговото ДНК. Екологията на виртуалните среди следва да се занимава с улавянето на данни, оценка и съхранението им, механизмите за бъдещото им използване, и обработка на тази информация.
         Оля Харизанова на свой ред проследява генезиса и развитието на компютърните системи за виртуалната реалност. Тя обръща внимание на термина Виртуална реалност и на неговото значение в съвременността. Според нея днешният човек е част от виртуалната реалност без значение дали е обикновен участник в социална мрежа или е пилот на военен самолет. Оказва се, че над 70% от алгоритмите на Интернет не са генерирани от човека, машините и техния свят действително са се превърнали в хабитат за човека.
         „Виртуалната публичност като дигитална екосистема“ е текст на проф. Пламен Макариев. Публичността първоначално е разгледана от него в очертаната от Ю. Хабермас философска парадигма. Всеки човек следва да има достъп до информация и възможността да участва в публични дебати. Виртуалността в тази връзка се е превърнала в агора където всеки човек може да изрази мнение и да де/легитимира мейнстрим медиите, предоставяйки ценна и обективна информация. Тази свобода на изразяване и на получаване на информация, често пъти обаче е ограничена от новите феномени на публичността, като: хейтерство, тролове и пр. последици от анонимността в мрежата.
         Проф. Александър Гънгов проследява пътя „От виртуалността на златните монети до златното покритие на виртуалните валути“. В началото е имало идеални пари – те са били с извън икономически произход, това са благородните метали. В момента когато те се отсекат в монети те стават реални. Реалните пари възникват след края на бартерната търговия. Проследявайки филосфско-икономическите разсъждения на К. Маркс, Хегел, Зимел, Болц, Бенямин и други, Гънгов описва виртуалността на парите в нашето съвремие, анализира тяхното откъсване от реалността, овластяването и легитимирането на несъществуващия им характер и подчиняването на човека на вездесъщата лихва. Парите са Бог за съвременния човек, те осмислят света и чрез тях човек мечтае и се моли/инвестира в бъдещето.

         Книгата е налична на следния адрес - https://projectoria.com/product/product?product_id=117

---

Екология на виртуалните реалности. Изд. „Проектория“. София, 2015 г.