Боряна Ангелова - Игова

Шпагат: Спорт и философия

Литературен клуб | страницата на авторката | шпагат

 

Щангистката

 

Боряна Ангелова - Игова

 

 

         Милка Манева прекарва в лагер осем месеца в годината. После идва кулминацията - състезания, световни, европейски и олимпийски игри. В малкото месеци, в които не е в лагер или на състезание се възстановява, на рехабилитация е, всеки ден по няколко часа в болницата в родния й Смолян. В лагера режимът е един и същ, всеки ден. Сутрин се минава през кантара, после ако килограмите позволяват има закуска, следва тренировка, обяд, почивка, тренировка, вечеря, свободно време и в 10-11 ч. най-късно, всички са по леглата. Целият ни национален отбор по щанги яде едно и също, спазва един и същ режим – всички са лагеристи, без оглед на пол, възраст и постигнати резултати.

 

         Манева вдига средно по 4-5 тона на ден. Редува изхвърляния с 100 кг. и изтласквания с 130 кг., тялото й е тренирано да вдига близо два пъти собственото й тегло. Психиката й е желязна, за нея няма женски неразположения, любовни мъки, терзания за прически, грим и тоалети. Има работа да върши. Не обръща внимание на болките в ставите, те са си в реда на нещата – „професионално изкривяване“. Тя е състезател, иска да е първа, да вдига повече, да е шампион. Вкусила успеха, получила медали и признание тя вижда света по различен начин. Успехът й е постигнат със силата на ръцете й, нейно лично дело си е. Това я е научило да не обръща внимание на стереотипите за жените щангистки. Обсъждали и описвали са я като: мъжкарана, курва, лесбийка, анаболка и пр. етикети, лепвани на изключителните, излизащите от клишетата жени. Не й пука, знае, че не може да се хареса на всички и винаги има дребни душички, реализиращи себе си в обсъждането на другите.

 

         Обективно погледнато историята й не е по-различна от тази на всяка средно статистическа жена. Офисът е социализиран лагер, в който всички са на един и същ режим. От високите токчета жените ги болят краката, от седенето на бюро - кръста, от взирането в компютъра - очите, от студеното къдрене ги сърби главата... Разликата очевидно е в уникалността на постиженията, в желанието да си пръв, да си по-добър от другите с постигнатото, да си различен, да погледнеш света анфас, да го изправиш, а не да се опитваш да му се харесваш.

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. май 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]