Боряна Ангелова-Игова

спорт

Литературен клуб | страницата на авторката | „шпагат“ - рубриката за спорт

 

Разговор между „машини“

 

Боряна Ангелова-Игова

 

 

„Тялото се изключва, когато има твърде много да понесе;
оправя се по свой собствен начин тихо вътре,
в очакване на по-добро време,
оставяйки ви вцепенен и полужив“

 

Джанет Уинтерсън

         На 27.09.2015 г. Мая Петрова, Моника Филипова, Нина Енчева, в един и същи ден, се класират сред първите, в две последователни състезания - планинското бягане „Витоша моята планина“ и бягане на пресечен терен Irаn. В дъжд и кал до шия, те бягат по горски и планински пътеки със сериозна денивелация и изминават на двете състезания над 30 км. средно за 3 часа! Това нечовешко постижение за тях е тренировка, подготовка за обиколката на Алпите, Витоша 100 или просто, за да са във форма.

 

         Тези машини са от плът и кръв, кървят и то сериозно, краката им често остават без нокти, гърбовете и слабините им се покриват с пришки и пак бягат по 100, 130+ км. в дъжд и студ, пек и суша и са първи и са сред най-добрите.

 

 

         Не, те не са машини! Машините са деперсонализирани – фабрично производство, конструирани за конкретна функция. Тези жени са човешки същества, имат професии, деца, мъже, не са произведени да са елитни състезателки, да генерират медали и пари. Защо тогава бягат?

 

         За себе си, за децата и мъжете си. Мая, Моника и Нина в почивката между състезанията греят. Невероятно красиви, здравето струи от телата, косите, кожата и зъбите им, от детските им погледи. Очите им се навлажняват когато говорят за децата и мъжете си. Отварят си символичните награди, малки суми, чаши, ключодържатели, фланелки... и се смеят, радват се как ще зарадват децата си с поредната награда на мама. Тогава се разбира колко човешко, мило и трогателно е всичко. Колко естествено е жената да е силна, победителка, герой. Да се себеизявява, да е продукт на самата себе си, на силата на ръцете и краката си, на духа си. Колко й отива да е свободна, да се движи, бяга в гората, в планината, в неблагоприятните „мъжки“ климатични условия и времена навън и това да не е в конфликт с женствеността й. Да, нашите синове и дъщери ще израснат без стереотипите за „чупливите“, „слаби“ жени, ще знаят че това което е полезно за тати, е добро и за мама.

 

         Цитираната по-горе Джанет Уинтерсън е права в описанието си на тялото, вече и от личен опит го знам, може би и вие. Представете си тогава колко силни са Мая, Моника и Нина.

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. октомври 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]