Боряна Ангелова

философия

Литературен клуб | страницата на авторката | философия

 

Разомагъосване в „Логика на измамата”

 

Боряна Ангелова

 

Корица на книгата

         Summary

 

         This book analyses the various trends of deception in the realm of public discourse. By the means of logics assoc. prof. Alexander Gungov unmasks sophisms, abuses and suggestions in nowadays public discourse using theoretical framework outlined by Roland Barthes, Herbert Marcuse, Pierre Baurdieu, Jacques Ellul, Jean Baudrillard and Zygmunt Bauman.

 

         „Логика на измамата” на доц. Александър Гънгов е интелектуално предизвикателство, което включва в едно строго научни проблеми на логиката, каквито са логическите грешки. Тяхното актуализиране и превеждане на съвременен език е условие за тяхната адекватност спрямо днешните социални проблеми. Със средствата на логиката авторът изобличава разнообразните софизми, злоупотреби и внушения в съвремения публичен дискурс, като си служи с богатата теоретична рамка очертана от Ролан Барт, Херберт Маркузе, Пиер Бурдийо, Жак Елюл, Зигмунт Бауман и др. Измамата, около която се върти изложението, се разглежда като граждански проблем от гледна точка на логиката и философията, като тя е проследена и разобличена във всичките й метаморфози и проявления в днешната ни човешка ситуация.
         Гънгов се спира подробно на видовете формални и неформални логически грешки, като подкрепя тяхното разяснение с примери от социално-политическия живот, рекламата и езика на медиите. Внимателно са разгледани паралогизмите в групата на „логическите грешки в категоричния, условно-категоричния и разделително-категоричния силогизъм и в непосредствените умозаключения, известни като формални логически грешки, като са изброени всички паралогизми, при които има нарушение на общите правила. Специално внимание се обръща на логическите грешки, умишлено използвани редовно от PR агенциите, рекламиращи продуктите си. Псевдо-модус толенс е представен от автора чрез до болка познатата ни реклама „Ако ползвате крем за лице Х ще изглеждате с 20 г. по-млади; не ползвате ли дадения препарат за лице, няма да изглеждате 20 г. по-млади”. Псевдо-модус поненс придобива вида:”Ако редовно употребявате тонизираща напитка Х, ще бягате като шампион по спринт; бягате като шампион по спринт, следователно употребявате препоръчаното тонизиращо питие”. В логиката подобни твърдения са пример за логически грешки, в света на рекламата те вменяват достоверност на изказаните твърдения. Гънгов се е спрял подробно и на грешките при операциите с обема и съдържанието на понятието, разделени на два типа грешки: неправилно деление на обема на понятието и извършване на неправилно определение, както и на грешките при доказателството. В тази връзка надписът „Ксерокс за 2 ст.” се оказва неверен, след като с малки букви под него пише че офертата е за над 100 копия и т.н. Уви, подобен тип измама се среща навсякъде - от надписите за намаления на дадени стоки в магазините, до договорите с мобилни оператори, банки и дори в някои държавни учреждения. В анализа си авторът се спира и на логическите грешки от типа: паралогизми при аналогията, правдоподобни разсъждения и паралогизми според Аристотел, като специален акцент е поставен върху топосите и тяхното съвременно разбиране за логическа правилност. Анализирани са видовете топоси, така както са посочени в „Топика” на Аристотел, като е наблегнато на тяхното разграничение според употребата им за нуждите на реториката и диалектиката. Като отделни подзаглавия са анализирани диалектическите и реторическите силогизми така както са обсъдени от Аристотел в „За софистическите опровержения” и в „Реторика”. Топосите обаче са анализирани от Гънгов и от гледна точка на съвременната логика. В анализа им той включва и съвременни автори като Дж. Лакоф и М. Джонсън, като към тази тематика са включени примери от съвременния културен и политически живот. В резултат Гънгов стига до заключението, че софизмите, обсъждани от Аристотел, като неформални паралогизми на традиционната логика следва да бъдат вкарани в рамките на определена категоризация, в определен контекст. Съвременната манипулация в рекламата и политическата пропаганда обаче не се влияе от конкретния контекст, а възприема радикален подход, като управлява свой собствен контекст, който отговаря на определени интереси.
          Тази теза на автора се доказва през останалата част от книгата, където подробно се разискват традиционите и новаторските средства на манипулацията, целяща да „опитоми“ общественото мнение. Публичният дискурс е доминиран от манипулацията и фалшификацията до такава степен, че посочва мита съгласно трактовката на Ролан Барт. Според последния, митът е в полза на измамата. Концептът на мита измества смисъла на знака и се представя вместо него, но без да разкъсва изцяло връзката си със същия. По този начин се създават две реалности - реалността на знака, служещ си с обектния език, и реалността на мита, използващ метаезик основни логически правила, като истина и неистина, добро и зло, стават нерелевантни.
         Като традиционно средство на измамата, Гънгов. В мита може и да няма пряка лъжа, но често има изкривяване на смисъла. Именно това изкривяване се използва от рекламистите. Онова, което има културно–исторически характер, се избира нарочно от рекламистите и се представя като обектен език, а не се тематизира чрез метаезика на мита. По този начин митът се възприема като система от факти, въпреки че всъщност е семиотична система. Тези изводи са подкрепени от Гънгов с много примери от света на рекламата и политиката. Така например, действайки от позицията на надисторическата универсалност, обществените нагласи по отношение на конфликта в бивша Югославия бяха манипулирани. Правото на самоопределение на малцинствата е гражданско право, което има различен статут в различните общества в зависимост от тяхната политическа и правна култура. В случая с Югославия, обаче, то беше представено като универсално човешко право и по този начин се оправда вмешателството във вътрешните работи на суверенна Югославия.
         Анализът на Гънгов се разпростира и над процеса на самото митологизиране, като подробно са разгледани бартовите понятия: символно, парадигматично и синтагматично съзнание, като и тук теоретичните изводи са подкрепени с примери от света на бизнеса и политиката. В анализа си авторът е насочил вниманието на читателя и към друг тип митологизиране, а именно към „изместване на смисъла от понятието” с цел манипулация. Гънгов дава пример с понятието либерализъм, който означава, че държавата не се меси в личния живот на поданиците си, но те участват в управлението й. Когато към понятието „либерализъм“ се добави „пазар“, например - „либерализиране на пазара“ - значението на термина се променя. Търговията определя управлението на страната, а пазарът става неконтролируем.
         Тези традиционни средства на измамата са постигнали сериозни резултати, не само като са променяли общественото мнение, но и като са успели да сформират своеобразни парадокси в съвременните ценности. Гънгов разглежда под друг ъгъл сакралните за много хора понятия, като гражданско общество, корпоративизъм, демокрация и др., а техният смисъл е разгледан в широк културно-исторически контекст и с претенция за осъществено във висока степен демитологизиране.
         Следващата част от книгата е посветена на символната манипулация. Авторът продължава поетия в книгата път към разомагъосване на света на медиите и политиката. Използвайки анализа на Пиер Бурдйио за символния капитал, Гънгов стига до извода, че зад него се крие символното насилие, което коренно преобръща контекста, в който се извършва измамата. При символното насилие подчиненият изпитва симпатия към доминиращия го и това е силно изразено в междуличностните взаимодействия. Например в отношенията между големия и малкия брат в традиционните общества; или, в днешно време, шеф, който бива харесван от секретарката си поради простия факт, че той оправдава нейното съществуване. Подобен е и случаят със символната икономика, при която отново има вид неравенство, което обявява едни индивиди за „по-равни” от други. Църквите в нашето съвремие предлагат услуги и продават стоки, но поради символния си статут не плащат данъци, стоките им не се облагат с ДДС и пр. Те биват освободени от задълженията, които имат другите икономически институции заради тяхната идеална цел. Заради тази иделна цел и НПО-тата не плащат данъци и осигуровки на служителите си, които на свой ред, макар и доброволци, получават солидни хонорари. Цялата тази икономика на символните стоки, пояснява Гънгов, се характризира с неточност и неопределеност, като определени хора и институции се облагодетелсват за сметка на други с претенцията, че им помагат.
         В период на разпад на националните държави регулатор на обществените отношения се явява пазаруването. Хората стават равни пред парите, а стоките, които консумират, стават белег за качествата им. Връзката на гражданина и законотворците бива опосредена от пазарните отношения. В една подобна ситуация, както отбелязва Гънгов, хората започват да създават групи според потребителските си предпочитания, защото интересите им са въртят главно около качествата на определени стоки. За да онагледи тезите си, авторът включва и теоретичните разсъждения на Жан Бодрияр и неговата идея за симулакрума. В условията на една хиперреалност обществото все повече е управлявано с помощта на псевдо-събития. Типичен пример за това са финансовите кризи, които се появяват тъкмо навреме, за да оправдаят вдигнатите данъци и намалените заплати. Всяка криза, отбелязва Гънгов, е последвана и от определена идеология за справяне. Идеологията, като абсурдна логика, идва тъкмо навреме, за да разцепи общественото мнение на „ние” и „те”, да удави всяка съпротива, давайки на масите тяхната „превилигирована гледна точка”. На помощ на така създалата се обстановка идва пропагандата. Благодарение на нея се създават две реланости – изкуствена и псевдо-реалност. Последната най-често се проявява в развлекателния бизнес между хилядите „специални ефекти”: хората не само губят усет за правдоподобност, но и тя не ги интересува. Изкуствената реалност използва класическия похват на смесване на истина и неистина, с цел дезинформация и манипулация на общественото мнение. Тези тези на автора са подкрепени с разсъжденията на Елюл и Маркузе. Идеята на Маркузе за илюзиите на позитивното мислене идва тъкмо на време да разнищи още някое сакрално клише. Рационализиращото позитивно мислене прекъсва недоволството, например, от прекалено високите цени на автомобилите, с обяснението, че и производителите, и разпространителите трябва да се хранят от нещо, следователно цената е справедлива. Зелените гори, пресечени от автомагистралите, няма да се унищожат напълно, защото правителството е взело мерки за запазването им. Изводът е, че създателите на митовете вече имат пълен контрол върху човешките мисли и определят не само техните действия, но и техните мисли и чувства.
         Този извод се доказва и в последните две части на книгата - „Логиката в лоното на симулакрума” и „Логиката на всепозволеността”. Гънгов разглежда идеята на Жан Бодрияр за симулакрума и тази на Зигмунт Бауман за несигурността и нестабилността на съвременната човешка ситуация. Гънгов отграничава няколко вида симулакрум, според Бодрияр, като акцентът пада върху последните два вида: имитация прикриваща липсата на оригинал и имитация представяща себе си за действителност, които характеризират същинския симулакрум. Симулакрумът създава собствена хиперреалност подчинена на собствена „логика”. Тази логика изцяло променя традиционните основания на истина и неистина, тъй като не разчита на реалността, а на зададени кодове и модели. Симулакрумът преобръща не само логическите структури, но и всички морални и естетически норми, като прилага свои собствени такива. Участниците в симулакрума, не успяват да си създадат каквато и да е съпротива срещу симулакрума, защото той не се налага насилствено, а съблазнява и бива избран, а не наложен. Кодът на симулакрума се разгръща така, че да осуети напускането му и да представи собствената си реалност като единствено възможна. По този начин всичко, което ни се представя в медиите, не е нито диалог, нито информация, а непрекъснато изработване на кода на симулакрума. Светът, в който живеем, се организира така, че да ни накара сами да се следим и самонаблюдаваме. Симулакрумът е в служба на капитала. Той се установява като регулатор на обществените отношения, като традиционните символи започват да губят своя характер и се свеждат до повърхностната си обвивка, с което се превръщат в знаци. Капиталът подкопава устоите на всичко, което има предназначение, различно от ясната праволинейна функционалност. В резултат човешката ситуация става все по-трудна, основавайки се на прищевките на пазара. Икономическата сфера става все по-независима от традиционните морални, политически и културни връзки, а съвременната човешка ситуация се описва в три термина: несигурност, непредвидимост и опасност. С отслабването на националната държава, отслабва и надзора върху международните компании, които се интересуват единствено от печалбата, което им позволява да експоатират работниците си колкото искат, а синдикатите като част от държавата имат все по-малко правомощия. В името на осъществените резултати всичко е позволено, целта – няма значение.
         „Логика на измамата” е вече факт, достъпен за всички, интересуващи се от това какво се случва с човека и накъде върви светът. До думите на Ерма Петрова, симулакрумът се неутрализира, когато бива погледнат отвън. „Логика на измамата“ е именно ключът към света отвъд границите на симулакрума.

 

 

---

 

Александър Гънгов. Логика на измамата. София, 2010 г.

Електронна публикация на 01. декември 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]