През март месец в София се проведе световно първенство по хокей на лед за жени. Българският отбор се класира на 3-то място в пета (последна) дивизия, и взе бронзов медал, след като победи Турция (2-1) и Ирландия (3-0). Хокеят в последно време не е сред най-популярните спортове в България, особено, когато го играят жени. Това на пръв поглед маргинално събитие обаче говори много за българското общество. Според философа Маршал Маклуан, когато игрите се променят, същото се случва и с културата. Според това твърдение, и, проследявайки последните събития в хокея, може да се направят следните изводи:
         Западният свят, в частност България, се феминизира
         Вече няма полово разделение в спорта. Първият международен шампионат по хокей на лед за жени е през 1990 г., девойките се състезават в пълна мъжка екипировка и развиват скорост между 30 и 45 км в час с 20 кг върху себе си. Единствено контактът с тяло не е позволен при жените, всичко останало е като при мъжете. Женският хокей в световен мащаб е най-бързо развиващата се отборна игра за жени. И у нас се играе хокей на лед, макар преди две години българският отбор да губи от Словакия с 0-82, може да кажем, че бронзовият ни медал от тазгодишния шампионат е истински успех. Все пак Полша ни би само с 19-0. За разлика от предишните шампионати, този се радваше и на сравнително пълни трибуни, което при средна температура в залата от 10 до 15 градуса, едва ли може да се обясни само с безплатния вход. Да живеят жените, защото освен с феминизацията, успехите на българките не могат да се обяснят с много други фактори.
         България е страна която НЕ инвестира в спорт
         На това първенство изгряха хокейни звезди. Безспорен талант е вратарката Камелия Иванова. Нейната дарба обаче има голяма вероятност да се похаби, защото тя се води за неуспешен вратар, статистиката отчита колко гола е допуснала, а не спасила, в противен случай щеше да води световната класация. Млада, талантлива, мотивирана, отлична ученичка, едва 17 годишна, тя прекарва цялото си свободно време в тренировки, къде със съотборничките си, къде с мъжкия ни национален отбор. Това момиче стана играч на шампионата, вдигна трибуните на крака и накара публиката да скандира името й. Дано обаче не си остане с часовничето подарък от спомоществователите на турнира. Уважение заслужава и капитанът на отбора Тина Лисичкова, полевите играчи Зарева, Овчарова, Колева и Стоянова, благодарение на които за целия шампионат имаме 5 реализирани гола. Смешно малко, но следва да се има предвид, че момичетата в отбора са събрани преди няколко месеца от свободна пързалка. Да, от онези пързалки, които станаха актуални в последно време, да, националният ни хокеен отбор е съставен от случайни момичета, които никога професионално не са карали кънки, камо ли играли хокей. Това обяснява и защо, когато започват атака, нашите момичета не могат да се задържат на кънките и често падат. Въпреки това треньорът им Атанас Димитров е съумял да направи отбор от тях. Похвално!
         Като всяка държава, която НЕ инвестира в спорт, на нас ни се ражда по някой и друг талантлив играч, който става феномен и слави името на България, играейки за чуждестранни отбори. Ние нямаме успехи в отборните игри, нито имаме последователни победи в единоборството. За да ги има, трябват и средства, не всеки може да е талант, но с тренировки и нормални условия за работа и тези, които не са свръхнадарени, могат да спомогнат за отборната работа. В момента на хокеистките им се полага по един стик (лесно чуплив) на година, което значително ги ограничава. Голяма част от екипировката си купуват сами. Състоянието на залите е плачевно, всеки знае какво е останало от Зимния дворец, за „Славия” да не говорим, а и те работят няколко месеца в годината. А иначе, хокеят е страхотна игра.
         Идеология на хокея
         Пак според Маклуан, промените в правилата на играта са резултат от промените във властта. Ако играехме и гледахме хокей, щяхме да знаем, че тези, които нарушават правилата, се отделят на „позорното столче” срещу скамейките на отбора си. В играта на леда участват пет полеви играчи и един вратар, така че наказанието на един играч струва много на отбора, следователно посланието на играта е ясно – не мами! Новото в хокея, освен жените, е синята лента и т.нар айсинг. До скоро играчите са печелили време, като са изпращали шайбата в противоположното поле, сега това се наказва, защото времето е пари, а предимство на хокея е неговата динамика. „Мръсното време” не трябва да бъде прахосвано. Отборът е един организъм, който се състезава с друг, прекрасна екипна игра, в която има колективизъм, но и индивидуализъм в едно. Момичетата развиват характер и приятна външност, укрепват здравето си. Играта има своите предимства и младежта има какво да научи от нея. В България има създадени условия за развиването на зимните спортове, има традиции в подготовката на добри треньори по хокей, но дано този наш бронзов медал не остане само едно изключение, докато младежите ни търсят себе си във все по-скъпите и комерсиализирани „свободни” пързалки.