През 2008 г. летните олимпийски игри в Пекин за първи път се излъчват в специализиран Олимпийски канал в YouTube. Зимните олимпийски игри през 2010 г. във Ванкувър са първите със своя официална страница във Facebook и Twitter. През 2012 г. по повод летните олимпийски игри в Лондон бе пуснат в действие hub.olympic.org т.е. това е мястото, в което всеки простосмъртен може да следи в социалните медии Instagram, Twitter или Facebook своите спортни идоли, да ги гледа как се състезават, провеждат тренировка, какво пият и ядат на вечеря, как обгрижват децата си и пр. Разбира се всичко в тези „свободни“ интернет пространства е строго регламентирано от МОК, там задължително официалните топ спонсори са на почит, само легализираните медии имат право да ползват кадри и да преписват материали. Спортистите на свой ред нямат право да коментират свои колеги, да поставят под съмнение съдийството и организацията на събитието и други наредби, облагодетелстващи „тези, дето поръчват музиката“. Темата за комерсиализацията на елитния спорт е набор на тази за кокошката и яйцето, проблемът е в социалните медии.
         След Арабската пролет стана ясно, че този нов вид медии могат да превърнат всеки един човек с „умен“ телефон в медия, а записите, снимките и съобщенията от телефон могат да организират хората и да смъкват тоталитарни правителства. По своя характер тези медии са трудно контролируеми от статуквото и всеки един приятел, харесващ, споделящ или коментиращ дадено събитие се, превръща в застъпник на дадена кауза. В този смисъл социалните медии може би са така жадувания от Бурдийо „учен град“, в който интелектуалците най-накрая ще успеят да разобличат съвременните симулакри, манипулации и вредни тенденции. Може би, дано!
         Със сигурност обаче, социалните медии доказаха, че могат да подпомогнат масовия спорт. На всеки стадион се забелязват снимащи мъже и жени, облечени като за парад, бясно заснемащи как тичат, как се набират на лоста и на колко коремни преси са способни, докато ходят на ръце. Някои клипове са интересни, показват способност, реално постижение, качва се връх, скала, преплува се Босфора, показват добра тренировка и дори интересна хореография. Тези клипове са далеч по-интересни от нечий сандвич или патешка муцуна, а и обръщат вниманието към обикновения човек, нашия съсед, мъж, жена, приятел, напомнят за зората на организирания спорт, когато хората от махалата са се събирали, за да спортуват заедно и играчите от квартала са били истинските спортни звезди. В днешния глобален свят имаме възможност да следим приятелите си по целия свят, техните спортни постижения отново ни вълнуват и предизвикват възхищение, мотивират ни да станем и ние спортни звезди. Е, има и ексхибиционизъм в действие, всеки в социалната медия е ексхибиционист в някаква степен, ако е и по-действен, активен, чудесно! По-добре да се може нещо - спортува, протестира, възмущава, възхищава и споделя, но не само с бутона, а и с физическо присъствие, силата да не е само във възглавничките на пръстите, но и в бицепса и прасеца.