Боряна Ангелова

спорт

Литературен клуб | страницата на авторката | шпагат

 

Културната индустрия и спортът*

 

Боряна Ангелова

 

„Когато спортните игри се променят, същото се случва и с културата”
Маршал Маклуан1

 

 

 

         „Развитите” общества все повече се анализират, оценяват и характеризират според техните покупателни способности. Статутът на дадено общество зависи от цивилизационните му успехи, като инфраструктура, брутен вътрешен продукт, състояние на точните и природни науки. В така очерталата се обстановка, културата, хуманитаристиката, грижата за човека2 остават на втори план, като все повече автори, между които Адорно, Хоркхаймер, Маркузе, в наши дни Бодрияр, говорят за настъпването на нов вид тоталитаризъм3. Той според тях се характеризира с: а) социо-икономическа криза, при която се взимат тоталитарни мерки4, за да се гарантира икономическата стабилност; б) унищожават се семейните „буржоазни” ценности, свободните професии и творческите съюзи, за да се избегне обединяването и въобще създаването на авторитетни личности, които биха могли да са в опозиция на статуквото; в) намаляват се средствата и/или се прекратяват дейности, свързани с културата, изкуствата и образованието, защото именно те изграждат трансцендентна реалност, която провокира критическото мислене и създава независими авторитети.
         В този нов вид тоталитаризъм механизмите на контрол се развиват на две нива: грубата физическа репресия от страна на властите, и чрез т.нар. „културна индустрия”5. Първата е доказала своята неефикасност по отношение на контрола, като тя често провокира бунтове, стачки и други нежелани действия за тоталитарното общество6. Именно затова механизмът на контрол чрез културната индустрия се развива и прилага, като много по-ефикасен.
         Тази индустрия използва, снишава културата, изкуствата и спортните игри и ги масовизира, така че те да са лесно усвоими от масите. Чрез средствата на масовата култура - реклама, филми, песни, популярни предавания, новини и пр. си проправя път манипулацията. По този начин у хората чрез забавата се стимулира забравата, осмислянето на ежедневието. Събитията, трудностите и неправдите се представят на зрителите според пред-зададен план обслужващ преди всичко политически и бизнес интереси. Масите лесно се зомбират по старата римска практика – „хляб и зрелища”.
         За да се случи това, културната индустрия стъпва върху високата култура, като я делегитимира, поставяйки в основата й общ код, лесно разпознаваем и приеман от всички. Чрез подмяната на ценностите изграждащи дадена култура, общият код лесно се манипулира и насочва в определена насока. Пример за подобна подмяна е случаят Тимишоара, където през 1989 г., за да се инсценира гражданска война по улиците на града се разпръскват телата на починалите от местната морга. Медиите в същото време тръбят, че в Румъния има геноцид, без реално да има такъв7.
         Това се получава и при спорта. Спортът още от античността би трябвало да възпитава ценности, като честна игра, спортсменство, екипност, изгражда силни, независими, комбинативни личности. Това са характеристики, които не значат нищо за културната индустрия, която е подвластна единствено на Капитала.
         За разлика от класическите тоталитарни общества, където цялата власт е съсредоточена във „вожда”8, то в новия вид тоталитаризъм, политическото отстъпва пред икономическото. Властта е в ръцете на бизнеса, но заради новия си глобален характер, бизнесът става неуправляем. Тоест случва се предсказаното от Карл Маркс9, Капиталът става не регулируем и подвластен на нечовешката икономическа логика! От тук следва и резултатът, при който спортните предавания, мачовете, състезанията и пр. биват сведени до продавачи на стоки, от обувки до дъвки, коли, убийци на свободното време. Това снишаване и подмяна на ценностите възпитавани у зрителите чрез спорта, заслужава допълнителна рефлексия.

 

 

         Спортът, културата и изкуствата

 

         Според Маршал Маклуан игрите са част от развлекателната култура и са естествена реакция на промените в културата въобще. Проследявайки промените в игрите може да се направят и съответните изводи за състоянието на цялото общество. Игрите развиват културата и имат благотворно влияние. Първите Олимпийски игри например са предвестници на появата на театъра, както изкуствата така и спортните игри са вид вторична реалност, защото се провеждат в една изкуствено сътворена обстановка, в която водещо е въображението. Както в спорта, така и в театъра, операта и визуалните изкуства има различни роли, които участниците трябва да спазват. Спортът, който зрителите наблюдават се осъществява на стадиона, в залата, в т.нар. друго измерение, на същия принцип, както и изкуствата. Сравнение между изкуствата и спортните игри може да се прави от гледна точка на естетиката, като в основата им стои общата и за двете игрова база10. Естетическите категории могат да окачествят и спортните игри, и изкуствата, и двете се определят от красивото и грозното; разбира се, знак за равенство между тях не може да се сложи, както не може между операта и балета или рок концерта. Ако имаме престава за това какво представляват спортните игри, то изкуство се е превърнало в дума куфар, с която охарактеризираме всичко. Акцентът тук не е върху различията между спортните игри и изкуствата, а върху общите положителни характеристики и на двете. Как те биват асимилирани от културната индустрия? Интерес представлява и как това се отразява върху обществото и какви са последиците за Човека?
         Основен момент във възприемането на спортните игри и изкуствата е вчувстването. Хващайки тенис ракета човек се прехвърля в един по-динамичен свят, който е изкуствено създаден. Именно затова се предпочита динамиката в спорта повече пред тази в офиса, защото играещият се пренася в един абсолютно нов свят на въображението, на изкуството. Аристотеловата идея за драма е, че чрез миметични похвати изкуството, технето както се е наричало тогава, имитира действителността, но като вмъква интерпретацията, закачката и безгрижието. Същото може да се каже за игрите, танците и забавите. По този начин игрите са естествен продължител, но и отдушник от работния ден. Без тях хората биха се превърнали в атомизирани „зомбита”. Спортните игри и изкуствата изваждат хората от рутината, напрежението и конвенциите на ежедневието. Те провокират внимателното наблюдение на случващото се на екрана или в залата представление. Самата игра също носи наслада, дали ще играем тенис, ще скачаме на ластик или ще пеем под душа, тези действия са далеч по-забавни от пасивното гледане на реклами. Маркузе смята, че именно това вчувстване в изкуството създава възможността за вътрешна ментална опозиция на човека и статуквото. Същото би могло да се каже и за гледащият спортни игри. В своя въображаем свят човек е абсолютно свободен, може да постигне всичко, и да бъде всеки, дори Бербатов. Това откъсване на човека от реалността му позволява да погледне света отгоре и да проясни преценката му. Игрите са част от развлекателната културата, която позволява на всеки гледащ или играещ да се идентифицира, с който си играч иска. Игрите са изкуствен рай, подобно на Шерудската гора, където сблъсъците и състезанията се драматизират и изживяват; до последно не се знае кой ще победи; основно чувство е напрежението. В спортните игри този сблъсък е между отбори, но той много напомня на сблъсъка между Каполети и Монтеки, само дето няма сценарий.
         В игрите ние участваме като не специалисти, това не ни е работа. Спортът за обикновения човек е удоволствие, създава положителен стрес, разпуска. Удовлетворението след края на концерт е същото като след края на представление по гимнастика.
         Различните роли в спорта, например, вратар, нападател и т.н.,се драматизират по подобен начин, както и в театъра. Независимо дали става въпрос за наблюдение или действие и в двата случая имаме развиване на вътрешния емоционален живот чрез преживяването, което води играещия или гледащия до състояние на катарзис. Спортните звезди си създават „медиен образ”, който се експлоатира от популярните предавания, карикатурите и пресата. Образът е свързан с играта и поведението им на терена и може да няма нищо общо със самата личност на играча. Всеки може да каже за Кристиано Роналдо, че е хитър, много суетен, скандалджия, хубав, чаровен, много техничен и бърз, но малцина са тези, които действително го познават. До известна степен този медиен образ се дължи на неговите характеристики, но и на театъра, който играе на терена. Преди време треньорът Станимир Стоилов се оплака, че играчите му се притесняват повече как изглеждат пред камерата, отколкото как ритат топката. Рио Фердинанд пък обяви Световното в Германия за пълен цирк, защото всичко, което са правили играчите е било предназначено за папараците, включително и да изложат на показ семействата си. Когато играчите се надяват да изкарат и някой милион от реклама на гащи, като Дейвид Бекам, играта определено отива на втори план.
         Играта днес е отговор на стреса след работния ден. Тя инкорпорира действието и реакцията на цялото население в един образ. Според Фройд11 играта предизвиква катарзисно прехласване, което дори потиска инстинкта за самосъхранение. Играещият човек е един дон Кихот, гонещ своя идеал до пълно изтощение, борещ се с вятърни мелници. Играта не е игра ако не е продължение на нашия вътрешен емоционален живот, ако не е вид комуникация с останалите играещи, или не кореспондира със зрителите. Комуникацията се извършва на две нива: чрез гледане, когато човек се поставя на мястото на даден играч и чрез самата игра, с нейните правила. Игрите и изкуствата се нуждаят от правила, обичаи, смисъл и зрители. Под игра винаги се разбира със/срещу някой. В играта се включва и диалогът. Професионалните играчи играят и без публика, но това се нарича тренировка, не игра, а в театъра се казва репетиция. Спортът като вид развлекателна култура е не само представяне, но е и заиграване с цялата култура.
         Наблюдавайки промените в спортните игри, М. Маклуан12 твърди, че може да се направят съответните изводи за състоянието на културата като цяло. Например, популярна игра през 70-те години сред японските бизнесмени е разиграване и разучаване на стари военни тактики, като в някои фирми служителите са били задължени да играят тези игри... Идеята била да се прилагат тези стратегии за унищожаване на чужди компании. Постепенно някои от игрите, както и някои изкуства, губят основната си функция да бъдат медиум на междуличностна комуникация, като по този начин те се лишават от смисъл, подобно на ритуалите в древността, които без вярата в тях са изчезнали. Бейзболът, например, е елегантен вариант на индустриалното, едро - буржоазно американско общество. С навлизането на телевизията, обаче, бейзболът и въобще игрите с малка топка се изместват в периферията на американското общество13. Като причина за това Маклуан вижда стратифицирането на тези игри, при които всеки си има определена роля, а това не кореспондира на новите масови ценности. В американския футбол ролите не са толкова ясно разграничени, зрителят може да се легитимира с всеки един от играчите. С увеличаването на зрителите и на различните прослойки имащи достъп до играта, идеята за равенство между хората, и стремежа да се постигне американската мечта, американският футбол става най-популярната игра в САЩ. Това показва връзката между промените в спортните игри и тези в обществото. Ако моралните и естетически норми в играта отстъпят пред безнравствието и печалбарството, то това е характеристика и за обществото играещо въпросните игри.

 

 

         Екипност – атомизиране – смърт

 

         Спортът е вътрешната реакция на цялото общество. Той се свежда до нищо в един технологично, административен план. Хората без достъп до игра се атомизират. Игрите са преводачи на опита. Адорно в статията си „Свободно време”14 наблюдава именно процеса на изчезване на играта от свободното време на хората, като на нейно място се появяват техники за поддръжка на определен външен вид или така наречения от него - fitness. Адорно дава за пример тези техники, които, според него, не са спортни игри, защото при тях няма комуникация с другите, представление и правила, а имат единствено за цел постигането на определен външен вид. В този смисъл те отговарят на идеалите на едноизмерното атомизирано общество, характерно за тоталитаризма15, където комуникацията с околните е оскъдна. Ако във фашистките и комунистическите общества това е било поради страх от статуквото, то в наши дни става въпрос за умишлено нежелание за комуникация и затваряне в себе си. Както културите се комерсиализират това се случва и със спорта. В съвременният професионален спорт16 все по-важно става материалното и стремежа за победа на всяка цена. В него играта вече не е отдушник на работното време, а дистрес. С абсолютизирането на победата (Проданов)17 се размиват основните етични и естетични норми, като добро и зло, правилно и неправилно, красиво и грозно. Светът заприличва на Океания описана от Дж.Оруел в „1994”, където няма истина и неистина, морално допустимо и морално не допустимо, привлекателно и отблъскващо. Когато в спортните игри единствено победата е важна, играта губи своето значение, интересът се свежда до резултата, успеваемостта.
         Стремежът към победа кара играчите да рискуват живота си. Спортът превърнал се в индустрия изисква от играчите победа на всяка цена, именно с това се обяснява и появата на допинга. Играчите са принудени да взимат стимуланти, за да останат в бизнеса, като много от тях рискуват и дори губят живота си. Конкуренцията в икономическата сфера, в последствие прехвърлила се и в света на спорта е основна причина за отчуждението в обществото, като основна ценност при нея е унищожението на другия. Общността става невъзможна, хората се атомизират, затварят се в себе си, стават лесни за манипулация и управление единици.

 

 

         От борец до държанка

 

         С намесата на културната индустрия и възхода на манипулацията в спорта и културата се наблюдава една сериозна подмяна на възпитаваните ценности. Културата и спортът, в частност, от средства за изграждане на мислещи, свободни хора, все повече заприличват на държанки продаващи: плът, зрелища, ножчета за бръснене, обувки и коли... Зрителят непрекъснато се отдалечава от играта, като на него му се отказва духовен достъпа до нея. В кое полувреме няма реклама?! Какво се рекламира? Със сигурност не спортни клубове! Подрастващите не се приканват да играят и да спортуват, рекламите са посветени на лоши храни, барове, плеймейтки и т.н..Спортните игри подобно на операта, театъра и т.н. са достъпни за малка част от населението, което безспорно ги маргинализира. Общественото внимание е насочено повече към жените на играчите, отколкото към спортните им качества. Феноменът WAGs18, ефектът Баден-Баден19, отново медийни образи, описващи жените на играчите като стриптизьорки, модели на долно бельо, интересуващи се само от безпаметно пазаруване, силикон, скъпи удоволствия, удавени в алкохол купони. Основен капитал на тези жени е външният им вид20. Звездните играчи на свой ред се отнасят с тях като със стоки, сменяйки ги според настроението си; или както отбора, за който играят, само че там определяща е поставената им цена. В този смисъл играчите, жените им – всички са за продан от телата, рекламиращи долно бельо, до интимния им живот и чувствата. Естествено този медиен образ не е случаен, „той продава” – стоки, алкохол, бикини... все неща далеч от спортните игри. Кодът на възприемане очевидно е подменен. Културната индустрия, по същата схема, по която снишава високата култура, унищожава и спортната игра. Хладната пресметливост остава властта в ръцете на пазара. На капиталът не му е угодно да има мислещи и авторитетни личности. Както високата култура развива критическото мислене, така и спортът изгражда характер, именно тези характеристики не означават нищо за тоталитарното общество, защото поставят под съмнение съществуването му.

 

 

 

---

 

* Текстът е четен на конференция „Личност. Мотивация. Спорт“, октомври 2010 г., организирана от Катедра „Психология, педагогика, социология“ към НСА и е включен в сб. 16 на „Личност. Мотивация. Спорт“. [горе]

 

 

1 McLuhan M. “Understanding Media: The Extension of Man”;”Games: The Extensions of Man”; 1964; The New American Library, Inc.; стр. 207 [горе]
2 Китай вече е втора икономическа сила в света, макар че 90% от населението й живее под прага на бедността. [горе]
3 Адорно Т., Хоркхаймер М. „Диалектика на просвещението”; Маркузе Х. „Едноизмерния човек”; Бодрияр, Ж. „Потребителското общество” [горе]
4 Например, взимат се пари от здравеопазване и образование и се трансформират в гаранции за банките, закупуване на различни видове инвентари с цел контрол на масите. [горе]
5 Термин, въведен от Адорно и Хоркхайимер в книгата им „Диалектика на Просвещението”. [горе]
6 Терминът „тоталитаризъм” е въведен през 1923 г. от италианския философ Джовани Амендола, за да опише италианския фашизъм, който абсолютно се различава от дотогавашните познати политически форми на диктатура. [горе]
7 Бодрияр, Ж.; Реквием за медиите в сб. Илюзията за края или Стачката на събитията;Изд. Критика и Хуманизъм 1995 г. [горе]
8 Аренд, Х. „Тоталитаризмът”; Изд. Панорама; София 1993 г. [горе]
9 Маркс.К „Капиталът” 1946 г. Изд.на БКП [горе]
10 Best.D. The Aesthetic in Sport– in: Philosophy Inquiry in Sport, edit by Morgan, W. And Meier, K. Champaign, Ill, 1995, p.377 [горе]
11 Фройд З.„Ерос и култура”;Плевен 1991;Изд. ”Евразия Абагар” [горе]
12 Маклуан, цитираното произведение; стр. 150 [горе]
13 Пак там; стр. 155-8; Маклуан дава за пример медийно изследване от 1963 г, направено в САЩ, което показва намалената популярност на бейзбола за сметка на американския футбол. В същото време бейзболът е по- гледан в богаташките квартали. [горе]
14 Adorno, T; The Cultural Industry; Routledge, NY,1989 [горе]
15 Аренд, Х. , цитираното произведение, стр. 46 [горе]
16 Проданов, Ж. „Философски очерци за спорта” НСА Прес [горе]
17 Пак там, стр. 80 [горе]
18 (WAGS съкратено от wives and girlfriends) – прозвище поставено от британските медии за жените на звездните играчи. В повечето случаи има отрицателна конотация. [горе]
19 Става популярен израз за прахосничество след като през 2006 г. Колийн (г-жа Руни) за 23 дневния си престой в Баден Баден е изхарчил 703 326,25 евро. [горе]
20 Сп. L’Europeo; брой 14;юни 2010, година 3-та;стр. 126-140 [горе]

 

 

 

Електронна публикация на 30. януари 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]