Боряна Ангелова-Игова

спорт

Литературен клуб | страницата на авторката | „шпагат“ - рубриката за спорт

 

СУПЕРГЕРОИТЕ БОЖО И МАЯ

 

Боряна Ангелова-Игова

 

 

"Човешкото тяло е машина,
която сама навива своите пружини,
живо олицетворение на вечното движение.“

 

Жулиен Офре дъо Ламетри

 

 

          Божидар Антонов току-що пробяга разстоянието между връх Ком и нос Емине – 600 км. за 5 дни и 10 часа, можел и за по-малко ако не бил объркал пътя и не бягал повече.

 

 

          Мая Петрова е бегачка, съпътстващ бегач на Божо, майка на две деца, започнала да бяга по-сериозно на 40 г. и ей така завършила 80 километров ултрамаратон, а иначе работи в офис, пред компютър, на осем часов работен ден.

 

 

 

Снимка: Личен архив

 

 

         Боряна Ангелова–Игова: Като чуем за „супергерои“ обикновено си мислим за Супермен, Батман, Човека паяк, обикновени хора на които изведнъж им идват свръх естествени сили, но не след душевен катарзис или просветление, а ей така ухапва ги паяк, облъчва ги радиация... Помагат на хората като ги спасяват от същите като тях измислени герои - пингвини, мутанти, зомбита разни.

 

         Представям си супер героите като вас, обикновени хора, изведнъж променящи начина си на живот и постигащи немислимото. При вас обаче става въпрос и за просветление, а и с примера си вие помагате на стотици, сами да си помогнат да победят реални врагове живеещи в главите и телата им. Може ли тичането да направи хората по-добри и по-щастливи?

 

         Божидар Антонов: Категорично! Бягането е едно от най-естествените и първични действия, които човек извърша (би трябвало да извършва) и то носи много удоволствие и радост от движението, разтоварва психически, зарежда с положителна енергия и въобще води до един емоционален баланс, който, аз лично, не бих си позволил да изгубя. Освен всичко това, бягането се отразява страхотно и на физическото състояние и води до редица подобрения във функционалното състояние на човек. Ако повече хора бягат съм сигурен, че агресията и отношенията въобще между хората ще бъдат канализирани в доста по-приятелска и позитивна насока.

 

         Мая Петрова: Около мен е пълно с хора с наднормено тегло, с различни заболявания в следствие на обездвижването, за съжаление много малка част от населението и от двата пола спортуват редовно. Да не говорим за неправилното хранене, тютюнопушенето и алкохола. Това са сериозни проблеми които активно спортуващият рядко среща.

 

Снимка: Личен архив

 

 

         Боряна Ангелова-Игова: И двамата сте вегани, за вас храната е много важна, да е чиста, от растителен произход. Възможно ли е да завършите супер маратон, да бягате по 300-400км., а и повече, без протеинови вафли, въглехидратни гелове, енергийни напитки и т.н. препоръчвани храни за бегачи?

 

         Божидар Антонов: Категорично не приемам подобни храни и напитки! Само естествена храна. Не пия кафе, енергийни напитки и пр. Предпочитам вкусни селски домати, диня, боб... Не бих замърсил тялото си с нищо изкуствено.

 

         Мая Петрова: Пия кафе само когато съм в офиса, когато тичам сред природата – нямам нужда. Но Божо е уникален, когато бягахме към н. Емине той тичаше с невероятна скорост, бяхме сигурни че ще направи рекорд, и вече празнувахме, а той ни казваше, че още нищо не се знае, може утре да го заболи стара травма и да се наложи да спре. Едно момче от екипа ни му каза, че носи болкоуспокояващи, но Божо каза, че не би замърсил организма си, а и щом го боли значи нещо не е наред и е по-добре да спре и да направи нов опит следващото лято.

 

         Божидар Антонов: Разбира се, най-важно е да съм здрав!

 

         Боряна Ангелова-Игова: Значи може да се пробягат, стотици километри, само на растителна храна, а екипировката, каква следва да е: обувки, GPS, iPod, умни часовници, може би батман – мобил, специален суперски костюм :-) ?

 

         Божидар Антонов: Аз най-обичам да бягам бос. Препоръчвам обувки с по-тънка подметка, тя е най-близо до естественото положение на ходилото. Дебелата подметка не позволява да си регулираш движенията, например ако стъпваш на пета, подметката поема натоварването и не те боли, не реагираш на болката и продължаваш да тичаш неправилно, докато не се контузиш, в следствие на неестественото положение на ходилото. Часовник не обичам да нося, не следя време и километри. GPS носих докато на няколко пъти не ми показа грешен път и вместо на пътека попаднах на огради, частни имоти и почти непроходими пътеки... Не обичам да имам слушалки в ушите, слушам птиците, шума на дърветата и се наслаждавам на „тишината”.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Какво бихте казали на хората, които ще си кажат: „Тези „герои“ що не вземат да правят сандвичи за бездомните, да копаят доматите дето ги ядат и т.н. Защо им е да бягат по 600км + ?!“?

 

         Мая Петрова: О! Слушала съм подобни коментари докато бягам покрай някои ниви например. Една жена чистосърдечно ми каза: „Моме, сбъркала си посоката, ей на там е бостана.“ Но едното не пречи на другото! Работя, през свободното си време не само тичам. Това е нещо което правя за себе си, което ме прави по-щастлива и здрава, така съм по-трудоспособна и дейна, върша си работата по-добре, нареждам си живота и съм по-полезна за себе си, но и за околните. Искам да кажа и че не бягам от нищо, защото и това са ме питали. Бягам ЗА и КЪМ себе си!

 

Снимка: Личен архив

 

 

         Боряна Ангелова-Игова: Кръстили сте групата си във Фейсбук „Homo Ludens”, къде е играта в бягането?

 

         Божидар Антонов: Играта е със самият теб. Игра на психика. Игра с пределите които сам си поставяш.

 

         Мая Петрова: Споделям мнението на Божо! За мен е образователна игра, опознавам природата, изкачвам върховете, научавам се да слушам тялото си и да му се радвам.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Мая, чувствала ли си се пренебрегвана заради пола, възрастта си? Било ли те е страх да тичаш сама в планината?

 

         Мая Петрова: Не, веднъж един колоездач забиваше спирачки зад мен, казах му троснато да минава, а той макар че сигурно нямаше 18 г. с грейнала усмивка въздъхна: „Ех, ако всички жени бяха като теб!“. Поласках се. Е, да, било ме е страх от диви животни, да не се изгубя, но и мъжете ги е страх от същото. Колкото до пол и възраст, аз нито искам да се състезавам с мъжете, нито със шестнадесет годишните. След 40 тялото ми се промени и аз си давам сметка за това.

 

         Боряна Ангелова-Игова: На шестнадесет можеше ли да изтичаш 80 – 100 км.+ ?

 

         Мая Петрова: Не, до 14-годишна възраст тренирах лека атлетика и си спомням, че 5-6 км. бягане ме изморяваха. На 16 пропуших... За щастие към 30-те си години спрях цигарите.

 

         Божидар Антонов: Специално за жените които ги е страх да тичат сами, искам да кажа, че се организират много групови бягания. Ако някоя девойка я е страх, може да се присъедини към някоя от многото групи. С помощта на социалните мрежи това е много лесно, а и бегачите са отворени, земни хора, общността ни е много приятелска и предразполагаща.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Мая, ти работиш на пълен работен ден, Божо, ти как успяваш да се издържаш като почти всеки месец участваш в ултрамаратон и бягаш средно по 500 км.?

 

         Божидар Антонов: Личен треньор съм, занимавам се с каскадьорство на свободна практика. Предпочитам да ограничавам харчовете си и да се радвам на свободата си.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Ти постигаш забележителни успехи, имаш ли споносри?

 

         Божидар Антонов: Не, но и много държа на свободата и принципите си. Не бих приел спонсорство от фирми произвеждащи хранителни добавки и пр. изкуствени храни. Но например производителите на плодове и зеленчуци са добре дошли!

 

         Боряна Ангелова-Игова: Как мислите, маратоните, планинските бягания и пр. мода ли са?

 

         Божидар Антонов: Да, маратоните са доста „модерни“ в последно време. Преди няколко години имаше по едно състезание по бягане на месец, дори на сезон. Сега всяка седмица нещо някъде се случва, дори се препокриват. Има тенденции разни спортове да стават „модни“ и изведнъж всички да започнат да ги практикуват, но в случаят с планинските бягания не става въпрос само за спорт, но и за начин на живот. Повечето занимаващи се, са хора, които обичат планината, пазят я, споделят определени виждания и ценности и се надявам този дух да се превърне в устойчива положителна тенденция и да достигне до повече хора.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Та, какви са вашите супер–специални сили?

 

         Мая Петрова: Въобще не се смятам за герой. Тичам за удоволствие, за себе си. Хората около мен твърдят, че харесват усмивката ми, надявам се че с нея привличам и мотивирам останалите, това бих нарекла „моя супер сила“.

 

         Божидар Антонов: Може да цитирате Мая тук, споделям същото виждане.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Какво ви предстои от тук нататък?

 

         Мая Петрова: Персенк Ултра, и двамата ще бягаме по дистанция от 130 км.

 

         Божидар Антонов: Аз после заминавам за Италия и ще бягам 330 км, но дистанцията не е страшна, страшна е положителната денивелация за тези 330 км, която е 24 000 метра.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Как се готвите?

 

         Божидар Антонов: Ами бягаме :-) Но в никакъв случай не спазваме строги режими и програми, правим го по усещане и ако се изгуби удоволствието или почиваме повече или просто сменяме натоварването и спорта, за разнообразие. В ултрамаратоните е много важно да си свеж и да не прегаряш и затова не се тормозим с тежки, интензивни тренировки. Това е „суперското“ на бягането, доставя ти удоволствие и те прави по-активен и уравновесен човек.

 

         Боряна Ангелова-Игова: Благодаря ви за интервюто!

 

Електронна публикация на 20. август 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]