Боряна Ангелова - Игова

шпагат

Литературен клуб | страницата на авторката | шпагат

 

 

Тялото, направено за спорт

 

Боряна Ангелова-Игова

 

 

         От Мишел Фуко научихме много за дисциплинирането на телата, за образа на осъдения на смърт, мъченията, които трябва да изтърпи; за войника-защитник с неговите широки рамене, дълги здрави крака, сигурната походка... В тези тела е смисълът на властта - произвеждаща и наказваща. Тялото е машина. Кое е тялото на днешния ден? Войникът не е актуален, той е убиец, маргинал, върху лицето му разпознаваме разрухата и смъртта, няма я романтичната нотка и желание за подражание. Остава едно тяло-образец – това на спортиста.
         Футболистът е дързък, със здрави обикновено криви крака, маневрен и повратлив, лек и бърз, Футболът е отборен спорт с много роли, телата варират, височината не е от толкова голямо значение колкото издържливостта.
         Ръгбистите (ръгбито е предвестник на футбола) въплъщават в себе си грубата здрава „мъжка“ сила, широки рамене, здрави ръце, помитат всичко по пътя си, физиката им напомня тази на спринтьорите.
         Лекоатлетите, отново варират, но моделът на Юсеин Болт е отчетлив - едър, здрав, мускулест, бързината идва от мощността на тялото – той е машина – истински робокоп. Маратонците са коренно различни - те са слаби и сухи, жилести, релефни и някак си измъчени. Колоездачите са също тънки и сухи, но с масивни и яки бедра.
         Скиорите са тънки, с тънки кости, релефни, наподобяват маратонците, но не са толкова сухи, в тях има много повече живот и липсва измъчената физиономия на бегача. Слънцето постоянно грее в бронзово от лицата им.
         Алпинистите обикновено са високи и слаби, имат дълги прави крака, дълги ръце, погледът им е някак прагматичен, гледат с невероятна яснота и дързост на света. Сред тях се различават катерачите, те са със значително по-широки рамене и здрави мазолести длани. Значително по-затворени от алпинистите, те не се интересуват от големия непокорен връх, а от малката плоска скала, гледат замаяно и объркано, светът около тях е досаден – само грубата сива твърдина е предизвикателство. Катерачите имат тела на балетисти – да, съвсем сериозно, те са изключително гъвкави и пластични. При тях обаче тялото не е изразно средство – то е само за себе си – инструмент. С ръцете си се държат, но не летят. Плувците приличат на катерачите по това, че също са „надарени“ със дълги ръце и широки рамене, но не са толкова релефни, плувците разполагат с повече маса. Погледите им са дръзки – търсят вниманието на публиката, макар интровертността им да е задължителна тяхна характеристика.
         Гимнастичките са прекрасни, детски личица, нацапани с грим, кръстчета им са щипнати, а щръкналите дупета са подчертани, дълги, релефни ръце и крака, малък бюст – навити като пружинки. Те нямат пластичността на балерината, тялото им е машина – хваща топката, пуска обръча – скок... Художествената гимнастика, родена от балета, трябва да е заместник на буржоазния балет. Спорт, а не изкуство, спортни зали, а не опери и театри – паети, а не пачки. Спортната гимнастика, толкова характерна, ниски мощни и здрави тела, здрав врат.
         Волейбол – водят го за по-аристократичен спорт – няма блъскане и контакт с тялото. Състезателите са високи и изправени, гледат света от висотата на физическото си надмощие, и забиват топката там, където трябва. Баскетболистите са по-мускулести, гледат предизвикателно и напето – готови са за сблъсък, но само за да се измъкнат отстрани.
         Боксьорите – наперената физиономия е маска, криеща получените удари. Котешки лица, малки смачкани нослета, обрулени скули, краката и ръцете са подвижни, но прекаленото стоене в „стойка“ ги прави вдървени и не толкова подвижни спрямо капоейрата, тай чи -то и т.н. латиноамерикански и източни изобретения. Каратистите и таеклондистите са машинки – натискаш им копчето и почват да чупят и разбиват, малко е останало от философската им първооснова.
         Борците – тези герои на соц режима, също толкова характерни, с щръкналите си намачкани уши, здрав гръб и рамене, телата им са клещи, пластична маса, безмилостна хватка. Гледат хитро и са хитри, не им пука, че ги преценяват според ушичките, добре знаят как да подчинят природата и света със силата на ръцете си, стига, разбира, се треньорът да позволи.
         Тези тела-машини, са безпомощни пред машините. Паноптикумът – тялото-образец отстъпва на синоптукима - виртуалното тяло, предпочитам и желая тялото на гимнастичката пред това на Лара Крофт.

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. октомври 2014 г.

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]